Това е една от най-старите защитени територии в България. В резервата се срещат тревни видове, характерни за три континента – Европа, Азия и Африка. Емблематично за резерват „Острица” е цъфтящото в червено и жълто Урумово лале.
Природният феномен Чокльово блато е защитена местност под закрилата на закона от 1992 г. и част от НАТУРА 2000. То е най-голямото торфено блато в България. Освен торфените езера под крилото на закона попадат алкалните блата, растящата в района ниска и висока растителност и различни видове земноводни и бозайници.
Земенският пролом на река Струма свързва Радомирската с Кюстендилската котловина на юг. Има величествен изглед в централните си части, със стръмни скалисти склонове и разнообразни форми. Заобикаля крепоста Землънград и продължава към водопада Полска Скакавица.
Природната забележителност представлява вековна дъбова гора с площ 22 дка. Местността е разположена на 1250 м надморска височина, обявена за защитена местност през 1974 г. с цел да се опази естественото находище на див божур. В края на май и началото на юни местността ухае на бял, розов и червен люляк.
Витоша е първият природен парк в България и на Балканския полуостров. Разполага се на територия от 270 кв. км., в едноименната планина Витоша. Обявен е за защитена територия през 1934 г. а през 2000 г. става природен парк.
Най-новата защитена местност в България е „Кашкаваля“, намира се в землището на с. Долна Диканя. Находище на скален равнец, жълт равнец, златна раменка, овчовидна власатка и други консервационно значими растителни вида.
Водопадът Бучалото се намира в североизточната разширена централна част на Радомир. Височината му е около 10-12 м. Под въздействието на външните земни сили се е образувала природна забележителност под формата на купол.
Популярността на Земенския манастир се дължи не само на интересната му архитектура, но и на забележителните стенописи с библейски сцени от 11 в. Манастирът е обявен за национален музей, който става филиал на Националния исторически музей през 2004 г.
Дарен от Задругата на радомирските бозаджии, паметникът се намира в полето до село Негованци. Поръчан е от Задругата и е изработен във Враца. Поставен е на мястото, където се е провеждал молебен - събор за благодатна реколта на земеделците, в чест на празника на Св. Николай Мирликийски.
Гълъбнишката селищна могила е заселена в самото начало на VI хилядолетие пр. Хр. и е обитавана непрекъснато около 5 века. Археологически е проучвана от 1977 до 1993 г. и е еталон за ранния неолит по Струма. Многобройни находки от керамика, камък и кост, както и богата нефритена колекция са открити сред останките на масивни глинобитни къщи.
През 2011-2012 г. от РИМ - Перник е проучен неизвестен некропол (XI-IV в. пр. Хр.). Намира се между Дрен и Делян и е с дължина над 400 м и площ 6575 кв.м. Непосредствено под тревата са открити 40 каменни структури с правоъгълна форма, подредени в 3 успоредни редици. По размери и структура некрополът е уникален – в район без камъни той се отличава с каменни конструкции с планирано продължително използване.
Над махала Арбанас на северозападния склон на връх Барбул на Голо Бърдо са разкрити строителни останки от I в. пр. Хр. до началото на V в. сл. Хр., отговарящи на различни по характер и организация структури - светилище, антична работилница за кост, металургичен пункт, емпорион и християнски култов център, защитени от идеално оформена правоъгълна каменна ограда.
Eдин от най-добре запазените в света мечове от типа Ненцинген e открит в с. Смиров дол. Той е донесен от Средна Европа от силно военизирано население, което населява Балканите през XIII в. пр. Хр. През късната бронзова епоха този тип мечове е бил едно от най-мощните поразителни оръжия в ръцете на умелия боец.
Срещу гарата на Радомир на левия бряг на Струма е съществувало огромно праисторическо селище от късния неолит от края на VI хил. пр. Хр. и ранната бронзова епоха от III хил. пр. Хр. Откритата тук керамика представя най-ранния период на бронзовата епоха в Западна България.
На височината преди третия жп тунел в Земенския пролом на Струма от Х до XVII в. се е издигала непристъпната средновековна крепост Землънград – най-важната от поредицата крепостни съоръжения в дефилето, играла важна роля във войните с Византия и със Сърбия. Съществувала е и през османския период.
