проект „Модулна система QTENT – QuperBE“
Завършихме проект, съфинансиран от Сдружение „Деветашко плато“, проект „Селска бизнес академия“ https://www.devetakiplateau.org/projects/selska-biznes-akademiya.htmlhttps://www.youtube.com/watch?v=HAbcQWSX1mg
Завършихме проект, съфинансиран от Сдружение „Деветашко плато“, проект „Селска бизнес академия“ https://www.devetakiplateau.org/projects/selska-biznes-akademiya.htmlhttps://www.youtube.com/watch?v=HAbcQWSX1mg
Празникът „В Бобораци на мегдана“ тази година отново е благотворителен – този път събраните средства ще се използват за възстановяване на дейността на читалище „Самообразование“ с. Бобораци, община Радомир, област Перник! 27 август 2022 г., събота Начало 17 ч. – Програма с участието на състави от читалищните групи от региона – словесен фолклор и певчески …
През август 2021 г. Фондацията участва в организирането на благотворителен събор „В Бобораци на мегдана“. Целта беше набиране средства за реставрацията и ремонта на храм „Св. Петка“. В събитието взеха участие на състави и групи от региона, Кулинарен конкурс за местна храна и представяне на продукцията на местни производители.
Представяне на кинетична инсталация на концептуалния артист Христо Гелов във Велико Търново: “Отклонението от ежедневната реалност към ценност за духовна чистота в обща полза за отговорно бъдеще. Художествената намеса се застъпва за това да бъде временно емоционален стимулатор за хората, които обитават и формират социалната екосистема на града. Елементи на чистота: Светлина. Въздух. Вода. Звук. Цвят. …
От 2017 Фондация Арт Инициативи е член на МИГ Радомир – Земен. През 2019 г. организирахме празника на МИГ-а в Земен и в Радомир – целодневна програма с участието на групи и състави от региона, представяне на продукцията на местни производители и дейността на читалищата, с работна среща и кетъринг.
Създаване на социален, културно – информационен тип „дневен център“, едно независимо като пространство средище на общността, тип многофункционална малка конферентна зала. Набираме средства за този проект!
Демонстрация палене на пещ на дърва, месене и печене на хляб. Приготвяне на местна храна на жив огън – качамак, кавърма, зелник и др.
2012 г.: Фондацията участва в организирането на Празници на община Куклен – вдигане на куните, празник на черешите, представяне творчеството на Н. Хайтов и Б. Димовски. Културно- исторически и природни забележителности: Организираме походи до местните забележителности: църкви и параклиси, находища на див божур в Конявската планина – Природна забележителност “Янковец” , на Урумово лале в резерват „Острица“ …
2010 г.: Пленер керамика, с участието на 10 артиста, завършил с изложба в галерия „Икар“ в София. 2016 г.: Пленер и Уъркшоп фотография – архитектура и пейзажиЕднодневни занимания с участие на деца за оцветяване на керамика

Това е една от най-старите защитени територии в България. В резервата се срещат тревни видове, характерни за три континента – Европа, Азия и Африка. Емблематично за резерват „Острица” е цъфтящото в червено и жълто Урумово лале.

Природният феномен Чокльово блато е защитена местност под закрилата на закона от 1992 г. и част от НАТУРА 2000. То е най-голямото торфено блато в България. Освен торфените езера под крилото на закона попадат алкалните блата, растящата в района ниска и висока растителност и различни видове земноводни и бозайници.

Земенският пролом на река Струма свързва Радомирската с Кюстендилската котловина на юг. Има величествен изглед в централните си части, със стръмни скалисти склонове и разнообразни форми. Заобикаля крепоста Землънград и продължава към водопада Полска Скакавица.

Природната забележителност представлява вековна дъбова гора с площ 22 дка. Местността е разположена на 1250 м надморска височина, обявена за защитена местност през 1974 г. с цел да се опази естественото находище на див божур. В края на май и началото на юни местността ухае на бял, розов и червен люляк.

Витоша е първият природен парк в България и на Балканския полуостров. Разполага се на територия от 270 кв. км., в едноименната планина Витоша. Обявен е за защитена територия през 1934 г. а през 2000 г. става природен парк.

Най-новата защитена местност в България е „Кашкаваля“, намира се в землището на с. Долна Диканя. Находище на скален равнец, жълт равнец, златна раменка, овчовидна власатка и други консервационно значими растителни вида.

Водопадът Бучалото се намира в североизточната разширена централна част на Радомир. Височината му е около 10-12 м. Под въздействието на външните земни сили се е образувала природна забележителност под формата на купол.

Популярността на Земенския манастир се дължи не само на интересната му архитектура, но и на забележителните стенописи с библейски сцени от 11 в. Манастирът е обявен за национален музей, който става филиал на Националния исторически музей през 2004 г.

Дарен от Задругата на радомирските бозаджии, паметникът се намира в полето до село Негованци. Поръчан е от Задругата и е изработен във Враца. Поставен е на мястото, където се е провеждал молебен - събор за благодатна реколта на земеделците, в чест на празника на Св. Николай Мирликийски.

Гълъбнишката селищна могила е заселена в самото начало на VI хилядолетие пр. Хр. и е обитавана непрекъснато около 5 века. Археологически е проучвана от 1977 до 1993 г. и е еталон за ранния неолит по Струма. Многобройни находки от керамика, камък и кост, както и богата нефритена колекция са открити сред останките на масивни глинобитни къщи.

През 2011-2012 г. от РИМ - Перник е проучен неизвестен некропол (XI-IV в. пр. Хр.). Намира се между Дрен и Делян и е с дължина над 400 м и площ 6575 кв.м. Непосредствено под тревата са открити 40 каменни структури с правоъгълна форма, подредени в 3 успоредни редици. По размери и структура некрополът е уникален – в район без камъни той се отличава с каменни конструкции с планирано продължително използване.

Над махала Арбанас на северозападния склон на връх Барбул на Голо Бърдо са разкрити строителни останки от I в. пр. Хр. до началото на V в. сл. Хр., отговарящи на различни по характер и организация структури - светилище, антична работилница за кост, металургичен пункт, емпорион и християнски култов център, защитени от идеално оформена правоъгълна каменна ограда.

Eдин от най-добре запазените в света мечове от типа Ненцинген e открит в с. Смиров дол. Той е донесен от Средна Европа от силно военизирано население, което населява Балканите през XIII в. пр. Хр. През късната бронзова епоха този тип мечове е бил едно от най-мощните поразителни оръжия в ръцете на умелия боец.

Срещу гарата на Радомир на левия бряг на Струма е съществувало огромно праисторическо селище от късния неолит от края на VI хил. пр. Хр. и ранната бронзова епоха от III хил. пр. Хр. Откритата тук керамика представя най-ранния период на бронзовата епоха в Западна България.

На височината преди третия жп тунел в Земенския пролом на Струма от Х до XVII в. се е издигала непристъпната средновековна крепост Землънград – най-важната от поредицата крепостни съоръжения в дефилето, играла важна роля във войните с Византия и със Сърбия. Съществувала е и през османския период.